UK

19 сеп

Населението на Лондон се е увеличило до 8,4 млн.

By BG Media London

LondonЛондон. Населението на Лондон е най-нарастващото в сравнение с който и да е район на Великобритания заради голямата имиграция и раждаемостта, като в момента е достигнало 8,4 млн. души, пише Evening Standart.

От британския статистически институт заявиха, че броят на хората, живеещи в столицата е нараснал с над 180 хил. в рамките на една година – от юни 2013 г. досега.

Ръстът се дължи на високата имиграция, която за една година е добавила към населението на Лондон нови 79,500 души и бумът на раждания, осигурил на Лондон още 131 хил. деца. 

19 сеп

Правосъдието в Англия и България

By BG Media London

 

 Адвокат Владислав Богоров
Новинар

През 2008 г. посетих Лондон като турист. Покрай музеите и Хайд парк реших да вляза и в съда. Става дума за действащ съд, а не за историческа забележителност.

Няма смисъл да говоря за това, че сградата беше по-чиста, а залите – по-просторни, нито че служителите бяха учтиви и че въобще нямаше нищо общо със Софийския районен съд. Това се очаква да е така.

Първото, което бие на очи, когато влезеш на съдебно заседание, е спокойствието. Уж западът бил много забързан, но всъщност никой не бърза за никъде. Съдията изчаква адвоката, адвокатът развива тезата си като на научен семинар. Два часа присъствах на едно дело. Не зная кога е започнало, нито кога е свършило. Нито в самата зала, нито вън от нея имаше опашка от чакащи за следващите заседания. Изглежда при този съдебен състав за този ден просто нямаше други дела.

А как е у нас? Съдията има примерно 10 заседания за половин ден. Понякога 15. Идва в 9, а обедната му почивка започва в 12. Това прави по 3-5 заседания в час. Като имаме предвид, че в началото и края на всяко заседание се викат участниците, че се диктуват номерата на делото и часът в протокола, се получава, че на дело остават не повече от 15 минути.

Българският съдия гони график като шофьор на автобус от градския транспорт. Ако някой адвокат поиска разпит на свидетели или иска да изкаже правни съображения, съдията се нерви, понеже си гледа часовника и вижда, че изостава от графика. И както шофьора, когото са забавили на кръстовището, натиска клаксона, така съдията подканя страните да действат „по-стегнато” или направо отказва да протоколира исканията им и да допусне свидетелите им само и само заседанието да свърши по-бързо.

Съдията няма избор, освен да претупва. Системата не се интересува, че той е претоварен. Важното е да не изостава от колегите си. Всичко това ми напомня на състезание по бягане с препятствия, където участниците носят подноси със супа. Ясно е, че част от течността ще бъде разсипана по трасето.

В Лондон адвокатът изказваше съображения, че щом в разговора от еди-коя си дата не се споменава еди-коя си картина, то следователно е възможно да се допусне, че страните не са знаели за нея. И така нататък в същия дух. Все относно доказателства, които наричаме непреки, защото не е съвсем сигурно какво точно доказват. В тяхната съвкупност обаче може и да се окаже сигурно, че доказват еди-какво си, затова съдиите слушат внимателно, а секретарят записва всяка дума.

Ако в нашия съд обаче заседава състав от трима съдии, както е в Софийския градски съд например, слуша най-много един от тях. Това е този, който ще пише решението. Останалите ще го подпишат, без изобщо да четат. Че защо тогава съдиите са трима? Идеята е, че три чифта очи виждат по-внимателно от един чифт. На практика обаче те имат твърде много дела и твърде много решения. В Софийския градски съд към 60 на месец. Ако трябва да обсъждат всяко поотделно, ще изостанат от графика. Ако обаче си ги поделят по 20 на съдия, може и да насмогнат.

Непреки доказателства те не желаят да допускат по няколко причини. Първо събирането им ще удължи заседанието. После ще напълни делото с още книжнина, а това означава, че ще има повече за четене, когато се пише решението. Най-сетне това ще направи делото особено, пълно с подробности, което пък означава, че то не може да бъде решено с компютърните команди „копи” и „пейст”.

Нашите съдии обичат да решават по този начин, преписвайки от други свои решения, понеже иначе няма шанс да се вместят в графика. Понякога се стига до гафове. Колеги разказваха случая, при който в едно бракоразводно решение била присъдена издръжка на детето, а съпрузите нямали дете от брака.

Аз лично притежавам решение по мое дело, в което е написано какво е било становището на адвокат еди-коя си. Разбира се, такава адвокатка по делото нямаше, което може да се види от същото. Нейното име, както и нейните мисли, са останали от друго дело. Просто съдията е пропуснал да ги изтрие.

Аз не го виня. Ако някой ден имам неблагоразумието да стана съдия, едва ли ще се справям по-добре. Просто работата е твърде много, че да е възможно да се свърши качествено. Делата представляват папки, дебели няколко сантиметра.

Съдията трябва да изчете цялото, за да напише решението по него. При това трябва да пише между едно и две решения на ден, а освен това да влиза в заседания, да резюлира молбите в деловодството, да пише определения в закрити заседания и така нататък. Не е учудващо, че понякога си доработва през почивното време или пък заседава по време на обедна почивка.

Другото, което ме из ненада в Лондон, беше, че всъщност ставаше дума едва за няколко хиляди евро. Както и да го въртиш, една тяхна заплата, а и в България не е кой знае колко. У нас съм имал дела за десетки хиляди и въпреки това не съм успявал да привлека вниманието на съдията. Ако искаш, обжалвай! Само че обжалването у нас се бави с години, пък и попадаш на друг съдия, който е също така претоварен.

При влизане и излизане от залата на съда в Лондон всеки се покланя на съда. У нас няма такива вежливости. В Англия говори само един: било съдията, било адвокатът. У нас се случва няколко души да говорят един през друг, а секретарят да не записва нищо. Ако ли пък записва, записва Бог знае какво!

Цялото това бързане обаче не води до бързо правораздаване. Напротив, делата се отлагат през многомесечни периоди и в крайна сметка България непрестанно бива съдена в Страсбург именно заради бавното си правосъдие. Често искове, които могат да бъдат решени за няколко месеца, се проточват цяло десетилетие. Получава се следното – нашето правосъдие е некачествено, но за сметка на това е бавно.

18 сеп

Нелегалните имигранти са ни скъпи

By BG Media London

Нелегалните имигранти са ни скъпи

Британците продължават да се оплакват от имигрантите. Този път се оплакват и срещу имигрантите, които са били експулсирани от страната. Оказа се, че експулсирането на нелегални имигранти струва на данъкоплатците около 100 милиона паунда на година. Всяка година около четири хиляди чужденци идват във Великобритания, без да имат право да се намират в страната. Експулсиране на всеки от тях може да струва на държавата до £ 25 000.

За да се намали потока от нелегални имигранти, властите планират да увеличат глобите за авиокомпаниите, които транспортират такива хора до Великобритания. Тези глоби ще нарастнат от £ 2000 на £ 10000. Правителството се надява тези високи глоби да принудят авиокомпаниите да правят по-сериозна проверка на документите на пътниците – например, понякога на борда на самолета има пътници с изтекъл или подправен паспорт и веднъж качили се на самолета  те веднага го унищожават, което затруднява определянето на тяхната самоличност и процедурите за депортиране.

Въпреки това, не всички незаконни имигранти се депортират. На много от тях съда разрешава да останат в страната, като съдебните решения зависят от желанието на имигрантите да помагат на разследващите органи, липсата на документи или статистиката на нарушенията на човешките права в родината им. Много незаконни имигранти идват от страни като Афганистан и Уганда, и липса на лични карти пречи на граничните полицаи да разберат с каква цел тези хора са дошли във Великобритания.

Такива имигрантите за дълго време може да бъдат задържани в специални центрове за задържане на нелегални имигранти, които от гледна точка на разходите също излизат много скъпо на  британските данъкоплатци. Според данни на The National Audit Office за 2009 г., издръжката на един нелегален имигрант, който в крайна сметка може да не получи статут на бежанец, може да варира от £ 3000 до £ 25000.

Но дори и имигрантите, които са получили статут на бежанец, според министър по въпросите на имиграцията Марк Харпър може да бъдат опасност за националната сигурност, тъй като истинската им самоличност остава неизвестна.

18 сеп

Top 10 строителни компании в UK

By BG Media London

Top 10 строителни компании в UK

инж. Струмен Паунов

Director

Alex Development Ltd.

www.alexdevelopment.co.uk

07786 967299, 020 8889 8692

Надявам се с тази информация да съм полезен на много българи, които търсят работа като строители в Лондон.

За да работите за тези фирми като строители  в Лондон ще са Ви нужни банкова сметка , CSCS Card NI Number , UTR Number , опит в строителството в UK. Ще минете един общ инструктаж по охрана на труда на обекта и започвате работа на обекта. Ако не можете сами да се справите с намирането на работа като строител в Лондон- регистрирайте се на сайта ни www.alexdevelopment.co.uk чрез формата  Работа.

Ето няколко по известни ми на мен строителни компании в Лондон. В повечето от тях съм работил лично.

Skanska

www.skanska.co.uk/

Ballfour Beatty

www.balfourbeatty.com/

P C Harrington

www.pcharrington.com/

Osborne

www.osborne.co.uk/

ISG

www.isgplc.com

Danny Sullivan

www.dannysullivan.co.uk/

Kier

www.kier.co.uk/

BAM Nuttall

www.bamnuttall.co.uk

Comac Construction

www.comacltd.com/

Madigan Gill

www.madigangill.co.uk

 

Абонамент

Реклама

Следвайте ни в Социалните Мрежи