Струмен Паунов: Всеки журналист решава за себе си дали ще е съюзник на свободата

date_range Saturday, 20 February , 2016 person_outline BG Media London bookmark_border
equalizer 207 Прегледаcomment Коментари

GERB_London_3Имаме удоволствието да представим на читателите си едно интервю на Мария Николчева с един  ентусиаст, ерудит и оптимист, превърнал хобито си в работа. Това е г-н Струмен Паунов, създател на BG Media London.

Кога и как РR-ът се превърна във Ваша професия? Имаше ли конкретна причина да започнете да се развивате в сферата на комуникациите?

Аз съм любопитен човек, отворен към модерните технологии и от това бе продиктувано решението ми да създам сайт за един от бизнесите ми в Лондон преди 10 години, последван от още два сайта. После ми стана интересно как се прави вестник, после списание, после радио, сега уча видео продукциите. Обединих всичко в една медия, като съм изучил опита на няколко модерни медии в света. Както се казва, всеки може с много пари.

Изобщо не се взимам на сериозно, забавлявам се на макс, опитвам се да не скучая, но определено BG Media London ми е хоби. Но хоби, което заема вече голяма част от времето ми, свободно от бизнеса ми.

Разкажете на аудиторията за Вашата медия и целите, които преследвате.

BG Media Londonbgmedia е млада, динамично развиваща се  полезна и различна дигитална, мултиплатформена крос медия. Създадена, за да информира българите в Лондон за интересни неща, случващи се днес и сега в Лондон, по света и в България през погледа на българин, живеещ и работещ в Лондон.

В медията използвам всички последни постижения на техниката, технолoгиите и интернет – 17 уеб сайта, 23 Facebook страници с 29500 посетители, 17 Twitter акаунта с 89000 туита, 3 дигитални вестника, 2 дигитални списания, онлайн радио и онлайн телевизия с два You tube канала.

Всеки ден медията изпраща на около 16000 потребителя 5 електронни вестника. Това е състоянието на медията днес. Тя е създадена и се управлява от мен.

Вестниците и списанията в моята медия в Лондон са в дигитален формат, радиото ми е също онлайн, видео продукцията се разпространява в You tube каналите ни. Съзнателно се опитвам и използвам само социалните мрежи, онлайн продукция и видео разпространение, защото такова е разбирането ми за съвременна, модерна, динамична и гледаща в бъдещето крос медия, каквато е BG Media London. И ако попитате защо дигитална медия отговорът е кристално прост- това мога да си позволя като средства, не мога да печатам, не мога и не желая да лишавам бизнеса или семейството си от средствата, които трябва да отделя, за да печатам на хартия.

И понеже в медията работи само един човек-аз, ми е много трудно да се сърдя на някой, ако не си свърши работата както искам и изисква медията. А така спестявам и от заплати. Нали сами разбирате, че не мога да уволня себе си. Не мога сам да се определя, но определението медийно гуру почва да изскача от нета и ме кара все повече да се замислям върху него.

С какви трудности се сблъсквате ежедневно? Как се сплотява българската общност зад граница? Има ли спойка?

england-london-london-eye

Ежедневно има проблеми за решаване, но не бих ги нарекъл трудности. Нали ако няма проблеми, денят ми ще е скучен и сив. Както във всяка медия има неща, които изискват решение днес и ми се налага ежедневно да взимам решения, което и правя.

Българите зад граница си живеем всеки според разбирането си за комуникация с други българи, за вида комуникация и наличието или липсата на такава. Всеки избира в Лондон за себе си –  културно мероприятие в града, българско културно мероприятие, на гости на приятели, шопинг, екскурзии, битов алкохолизъм, ресторант или концерт и др.

Според мен няма спойка, българите в страната и зад граница не сме единни, нямаме чувство за единност, всеки живее в своя си свят и не признава и трудно приема чуждо мнение.

Българите според мен имаме сериозния проблем – липсата на доверие във водачите си и разбира се липсата на честни такива. Искрено се надявам с движението „Рестарт на България” заедно да успеем да променим тези тенденции, като преведем политиката на езика на обикновения човек и се опитаме да идентифицираме, назовем и потърсим всички заедно решение на проблемите в България.

Споделете интересен случай от практиката, който Ви е накарал да се замислите.

Това е доста хубав въпрос. Всеки нововъзникнал проблем, който чака решение е повод да се замисля. Освен това следя почти денонощно всички световни агенции и медии и си сверявам часовника всеки час, за да може часовникът на BG Media London да е винаги верен. Апропо сайта на медията показва световното време в четири столици. Офис без часовник и медия без часовник не е офис и не е медия, ако не се цени времето. И все по-често ми се случва да отразя интересно събитие с минути преди другите агенции. Например убийството преди години на американския посланик в Либия или земетресението във Варна миналия месец.

Джон Стюарт Мил пише в своето есе „За свободата”, че журналистиката трябва да бъде „най-верният съюзник на свободата”. Но дали днес това е валидно?

Генерално погледнато не бих си позволил да коментирам журналистическата професия, по една много проста причина:  не съм журналист, а собственик на българска медия в чужбина. В съвременните дигитални медии всеки журналист има правото да избира- медия, позиция, държава, работодател. Всеки журналист решава за себе си какво да избере и какво да постави на масата за преговори, когато търси работа. Изборът на всеки рефлектира в работата му. И затова всеки един от журналистите с име е неповторим, но и лесно отличим, и лесно разпознаваем. Дигиталните медии променят живота ни, променят и живота на журналистите в тях с огромните възможности, които предоставят. И затова всеки журналист решава за себе си дали ще е съюзник на свободата или „свободен” съюзник на нечии интереси.

Читателите имат очаквания и информационни потребности, които нарастват непрекъснато, но нараства и отговорността на предоставящите информация и лоялността им към аудиторията.

Според Вас към днешната реалност дали  медийната дейност се фокусира върху публичните дебати, без да се влияе от тесни частични интереси?

Всеки в медийното пространство носи отговорност пред аудиторията си какво и как да отразява. Затова вестници преди с 500 000 тираж днес кретат с по 10 000, или световно известни издания прекратяват съществуването си. Примерите в тази насока има почти всеки месец.

В света на нормалното се знаят собствениците, има кодекс на журналистите за добри практики и се следи чрез регулаторни органи за журналистическата етика и морал. Етика и морал. Но в реалния свят днес е трудно да говорим за етичност.

Неминуемо медиите отразяват нечии интереси – икономически, политически или частни. Вече е много лесно, ако позициите в телевизията не ти харесват – кликваш и сменяш канала. Ако вестникът не ти показва реалността, а друго – спираш да го купуваш. Ако радиото не задоволява музикалните ти потребности – избираш друго. Затова в съвременната медийната реалност има две страни-медията и потребителя. Както в едно семейство-ако няма любов и химия има проблеми и развод, така и в отношенията медия-потребител трябва да има химия. Иначе-сменяш канала.

Наскоро се проведе десетата среща на медиите на тема „Родолюбие в глобалния свят”, където бе казано, че бедността и липсата на финансиране са болезнени. Вие срещате ли подобни трудности?

Radio_Smart_FM-London

 

Забелязвам, че успешно ме цитирате. Честно казано участвах за първи път в подобен форум, с абсолютно ясното съзнание, че ще търся ползи за себе си и управляваната от мен медия. Открито заявих позиция при обсъжданията и работата на панелите на срещата, че липсата на финасиране и  подкрепа от държавата България към българските медии зад граница е очевадна и че само този формат на медийни срещи не е достатъчен и не ни помага особено много.

Но липсата на финансиране на българските медии зад граница е само малката част от проблема. Твърдя, че България не прави достатъчно за Българите зад граница, все едно ни няма, а сме длъжни и трябва да пращаме само парите си тук и толкоз. Щом сме най-големия инвеститор в България според данни на Агенцията за инвестиции, тогава искаме подобаващо уважение, искаме да бъдем чути и обгрижвани от държавата като хора или медии. Полуприети, кухи стратегии, обещания за светло бъдеще и кухи агенции, асоциации и други подобни органи на държавата не ни помагат. Трябват реални промени и дела в посока на сътрудничество и помощ на българите зад граница днес и сега!

Българските медии зад граница вече не са това, което бяха преди. И държавата България трябва бързо да премисли, обмисли и реши какво и как ще направи за нас. Хубавите и мили думи от президента и вицепрезидента си остават хубави и мили думи без покритие, без реална помощ зад тях, думи във въздуха.

На последно място-не съм получил и не желая да получа и една стотинка от България, просто защото първо не вярвам да се случи, второ, защото не съм създал медията си някой да ме забелязва или да се съобразявам с него и трето, защото не вярвам държавата България някога да се погрижи за Българите зад граница. Дано съм кристално ясен и ми се иска да не съм прав в твърденията си, но за съжаление – съм.

Може ли да се каже, че Вие и колегите Ви сте пазители и възродители на българщината?

В медията се стремя да показвам, да информирам и поддържам положителното, т.е. добрите новини от и за България, далече от жълтото, клюката или чалгата в живота или политиката. Чалгата в душите ни е най-страшна, тя отравя нашия живот и този на децата ни.

Обичам България и се стремя на няколко езика и в няколко държави да показвам успехите на страната и успехите на българите зад граница такива, каквито са, днес. В Лондон живеем и работим много обикновени трудови хора и много интелигентни хора, българи, които в ежедневието си постигаме успехи и получаваме уважението и одобрението на колегите си. И всеки един от нас върви смело по пътя си, натам, накъдето е тръгнал, според възможностите си и обстоятелствата в живота му.

Никога няма да забравя, че съм българин и дори с британски паспорт аз винаги ще остана българин. Честно казано, все по-често чувствам Великобритания като Родина, държавата, в която постигам всичко, което съм мечтал, но винаги тя ще е втора родина, защото родината за човек е една. За мен тя е България!

Когато си извън границите на България усещането за България е друго, за теб България е друга и ти си друг за българите в България. Странно е. Но аз не се чувствам емигрант в Лондон. Чувствам се като българин, който живее и работи в Лондон, а ако утре имам възможност за по-успешен или нов бизнес ще се преместя в Москва, Сингапур или в Доха. И ще съм извън границите на България докато аз и семейството ми решим.

Смятате ли, че бъдещето на комуникациите е синхрон между традиционното  издание и неговият онлайн вариант? Мислите ли, че ролята на социалните мрежи е мощен двигател днес?

За мен бъдещето на медиите е само дигитален вариант на изданието, не виждам бъдеще на нареченото от Вас традиционно издание. На някой ако му се иска хартията да му мирише на мастило да търси хартиен носител. За мен дигиталният вестник и списание дават така търсения комфорт. Вече всички четат на смарт телефона или в таблета на път или вечер след работа. Въпрос на гледна точка и въпрос в коя и каква държава живеете.

Колкото до ролята на социалните мрежи смятам, че днес, в глобалния ни свят и в ежедневието ни те са се превърнали в ежеминутна необходимост, която в момента движи с шеметна скорост обществата, които търсят развитие и промяна. Всеки сам избира дали и как да участва в социалните мрежи, но според мен и живота, и бизнеса ни вече са немислими без социалните мрежи и интернет.  И ако изберете дигиталното бъдеще след време то ще избере Вас с възможностите, които Ви дава!

Кои са предизвикателствата, с които сте се сблъсквали и които са Ви помогнали най-много да се изградите като личност и като професионалист в тази сфера?

Взех решение да напусна България в момент, в който бях директор на голяма строителна компания, за да докажа на себе си, че мога и повече. С абсолютно ясното съзнание, че тръгнах с 300 паунда в джоба.

Да започнеш живота си на ново от нула беше предизвикателство за мен, определено. Но бях убеден, че ще се справя, исках промяна, бях готов за нея и напуснах София с автобус през далечната 2005 година.

И към днешния ден не съжалявам, работя това, което винаги съм искал, и се чувствам господар на живота си, имам своя бизнес, приятели, успехи и неуспехи, грижа се за семейството си по моя си начин и продължавам да мечтая. Чувствам се на мястото си. Чувствам се свободен човек, който управлява сам живота си. Това чувство е неописуемо и пожелавам искрено на всеки да го изпита.

Как си представяте обществото на бъдещето – може ли то да е по-социално и отговорно?

Ще споделя мнението си с уговорката, че не визирам българското общество, а наложилата се тенденция по принцип. Ако застанете на някоя автобусна спирка или в метрото в Лондон или в Париж или във Виена или София ще видите една и съща картинка- всеки гледа и търси нещо или работи с телефона си, без да обръща внимание на околните. Хомо сапиенс дигиталикус…

Бъдещето го виждам като дигитална икономика, дигитална демокрация, дигитален свят, онлайн 365/24/7, с предимство на видеото и постоянното споделяне, с навлизане на социалните мрежи във всички сфери на живота и ежедневието на всеки един човешки индивид.

А дали човешкото общество ще е по-социално и отговорно? Абсолютно съм убеден в това, хората от поколенията след нас имат нисък праг на търпимост на несправедливост, високи очаквания за напредък и промени и ще се случват на всички ни тепърва интересни неща, които неминуемо ще доведат до промяна в положителна насока на човека и индивида като част от обществото.

Сега дойде моментът да Ви приканя да отправите пожелание към аудиторията ни.

Желая на читателите Ви весела Коледа, щастлива, плодоносна и много успешна 2015 година; да бъдат здрави, да се грижат добре за семействата и децата си, да вярват в силите си и да тичат към мечтите си. И не забравяйте да посетите BG Media London – Нещо свежо в Лондон! на адрес www.bgmedia.london .

Сърдечни благодарности! С пожелания за успешни и креативни начинания и поздрави на българската общност зад граница!

Интервю на Мария Николчева, Любословие.БГ, София, 22.12.2014 г.

Коментирай с Фейсбук