Чуждият език и децата

Децата в Европейския съюз започват да учат чужди езици на все по-ранна възраст, показват данните от доклад, публикуван наскоро от Европейската комисия.

През последните 15 години повечето държави или региони са свалили началната възраст за задължителното чуждоезиково обучение. 

Все по-често то се предлага още в подготвителните предучилищни класове, а немскоговорящата общност в Белгия например осигурява обучение по чужди езици на децата на 3-годишна възраст.

Тази масова тенденция може да изглежда неоправдано амбициозна. Или похвално амбициозна. Като родители обаче е добре, и в този случай да си зададем въпросите защо се случва това, дали нашите деца ще се чувстват добре с конкретния подход на учене и има ли реална полза за тях.

До около 13–годишна възраст центровете на мозъка, които отговарят за човешката способност за учене на език и за говорене, са най-активни.

Полезно или вредно?

Ранното изучаване на нови езици освен майчиния има логично и естествено обяснение, зад което стоят доста научни доказателства, казват експертите.

Именно ранните години на човек са силният период за усвояване на езици. Според изследванията на учени невролози до 13–годишна възраст центровете на мозъка, които отговарят за човешката способност за учене на език и за говорене, са най-активни. Тогава е естествената фаза за овладяване на тези умение.

След нея мозъчните центрове са се развили почти напълно и научаването на нови езици не е невъзможно, но е много по-трудно и изисква в пъти повече усилия и време. Това обяснение дава известният професор по неврология Р. Дъглас Фийлдс  от Националния здравен институт на САЩ.

Ефектът от ранното езиково обучение се вижда и от самата практика – децата бързо започват да разбират, а скоро и да проговарят на чуждата реч. Интересен феномен при тях е, че докато са малки, те интуитивно заучават и ритъма и оригиналния акцент на езика, който слушат.

Ако малкото дете усвоява втори език в естествена или силно наподобяваща естествената му среда, нещата се случват неузнаваемо лесно и бързо. Така процесът на учене е неразделна част от живота му, който то свързва с нормалните ежедневни дейности. То по-скоро усеща, а не заучава, правилата на говорене. Така малкият човек не се притеснява да греши и да прави опити да намери начин да се изрази, за да го разберат. Подобна среда у нас можем да открием в двуезичните детски градини най-често.

Ако все пак търсим специален езиков курс, е важно да изберем за децата си уроци, които преминават най-вече под формата на игри и песни. С ясната уговорка, че за едно дете играта не е губене на време и шляене. Всъщност е точно обратното – в процеса на играта детето  усвоява и научава най-добре нови умения и знания.

Различните хора учат и запаметяват по различни начини, макар в училищата да се набляга основно на логико-математическия и вербално-лингвистичния подход. Педагозите съветват да не забравяме, че те не са единствените и най-силни страни за всички деца. Затова пък играта минава през най-различни начини на заучаване на нови знания и умения – чрез съпреживяване, визуална памет, сензитивно, с музика, в рими, през цветове…

Митове за ранното обучение

Научните изследвания опровергават и няколко широко популярни притеснения на родители за деца, които учат два езика от много ранна възраст. Двуезичието обикновено не води до по-късно проговаряне, а дори напротив: двуезичните и децата с един език достигат до основните езикови умения по едно и също време.

Неоснователен се оказва и страхът от объркване, т.е. смесване на два езика, което да пречи на по-доброто усвояване на майчиния. Дори точно обратното. Използването на два езика в един разговор, т.нар превключване, е знак за добро владеене и на двата, смятат специалистите. Дори деца на двегодишна възраст са способни да превключват по социално правилен начин. Изучаването на езици подтиква и към развито въобрdжение, нестандратно мислене и по-богато изразяване.

Много родители разчитат прекалено много, че с телевизиядетето им ще проговори втори език.

Да, това е най-доброто развлекателно допълнително средство за учене на език, но човешката комуникация си остава основен метод за учене. Учените са открили, че живата среща и интеракция – например да четеш или да говориш с детето – е по-ефективно в сравнение с пасивно гледане и слушане на записно устройство.

В отговор на родителските притеснения професионалистите широко приветстват използването на два езика у дома.

Новите проучвания показват, че мозъкът на детето позволява то да научава нови езици толкова лесно, че изследователите се опитват да използват тези открития в технологии, които да помагат на възрастните да учат чужд език по-добре без усилия.

Все пак, решението кога да започне изучаването на чужд език винаги е на родителя, който може да прецени необходимостта, готовността на детето и да избере най-подходящия според него начин.