Как да напишем мотивационно писмо за UK университет
Как да напишем мотивационно писмо за UK университет
1) Започнете интересно. Този съвет всъщност важи за писането на каквото и да е – ако събудите интереса на читателя от първото изречение, най-вероятно ще го задържите до края. Убедена съм, че поне половината от мотивационните писма, започват с нещо като “Още от ранна детска възраст се увличам от счетоводството/архитектурата/политиката” – не започвайте и вие така. Първо, че е ужасно изтъркано и второ, кой се увлича от счетоводството от ранна детска възраст, по дяволите?
2) Използвайте прост, но жив език. Университетът ще ви изисква сертификат за владеене на английски – мотивационното писмо не е мястото, където да демонстрирате какви засукани фрази знаете. Затова пък някой интересен идиом вероятно би бил на място. Намерете границата – пишете свежо, като млади хора, не като превзети професори, но и интелигентно, като бъдещи студенти, не като “яки пичове”.
3) Постарайте се да покажетете интерес към предмета. Някъде бях прочела полезен съвет – че хората, които ще четат писмото ви и от които ще зависи дали ще получите оферта, ще бъдат специалисти в областта, в която кандидатствате. Тоест, вероятно ще сте на една вълна – ако вие намирате за интересни някаква книга, публикация, теория или пък просто факт, свързан с областта, те също ще ги сметнат за интересни. Не пречи да ги споменете.
4) Бъдете конкретни. “Обичам да чета и да гледам филми” не дава никаква информация, докато “Увличам се по Викторианската литература и по-конкретно Сестрите Бронте, и намирам екранизацията на Джейн Еър за демонстрация на новаторски подход в операторското изкуство” ви прави придирчив снобар, но поне сте направили някакво впечатление. От друга страна, не се увличайте в ненужни подробности – ако кандидатствате английска литература, мнението ви за сестрите Бронте е на място, но ако кандидатствате математика, надали на някого му пука.
5) Редактирайте, редактирайте, редактирайте. Не говоря само за правописни, печатни и граматически грешки, а за цялостното звучене на текста. Оставете го няколко дни или седмици да “отлежи”, и после го прочетете отново. Трябва да направите силно (позитивно) впечатление само от около страница текст – не спирайте да редактирате и изглаждате, докато всяка дума и всяко изречение не ви звучат абсолютно на място. 
… and 5 Don’ts
1) Не пишете писмо – “Скъпи мистър четящ писмото, очаквам с нетърпение отговорът ви…”. Ако трябва да определим жанр на Personal Statemnet, то той би бил по-скоро есе.
2) Внимавайте с цитатите. Най-вероятно admission tutor-ите са виждали всички цитати от Уикицитат, свързани с конкретния предмет. По много пъти.
3) Избягвайте клишетата. Не говоря само за клиширани изрази, но и за клиширани способи за писане на мотивационно писмо – споменатото по-горе начало “Още от ранна детска възраст…”, или истории от типа как като сте или на 5 и другите момчета са играли футбол, вие сте проектирали мъничък адронен колайдер.
4) Не се фукайте. Избягвайте да използвате за себе си епитети: “аз съм постоянен, работлив и всички ме обичат”. Служете си с тънки намеци. Например, за да демострирате постоянство, може да споменете как се занимавате с един и същи спорт от много години.
5) Не прекалявайте с обема. Хората, които отговарят за приема, изчитат десетки писма всеки ден. Мисля, че едно по-стегнато писмо, наблягащо на качеството, а не на количеството, ще им дойде като глътка свеж въздух. Дадените ви от UCAS редове са абсолютен максимум, а не препоръчителен обем. Винаги има какво да се отреже и да се съкрати. А, и оставяйте по един празен ред между абзаците. Просто защото е по-красиво.
Genevieve
Източник: Интернет
