Агенция Тенев: За всекиго – по нищо!

date_range Thursday, 10 March , 2016 person_outline Alex Development bookmark_border Етикети ,
equalizer 106 Прегледаcomment Коментари
Днес е неделя, 13 декември, 347-ят ден от 2015. До края на годината остават още само 18 дни.

Мисъл на деня: „Можеш да изкараш петела от селото, но не можеш да изкараш селското от петела” – ирландска пословица.

Здравейте, уважаеми читатели и доказани хай приятели на нашата-ваша най-световна Агенция. И така, в днешния фатален 13-ти ден на месец декември, отново е неделя и пак сме заедно. Най-после времето се оправи – т.е. позахладня, както си му е редът да бъде в средата на дванадесетия месец на годината, което означава, че към сняг отива работата.

Виното се избистри… Зелевият сок започна да реже… Зелето е втасало… Прасетата тръпнат в предколеден ужас… С други думи, не ни остава нищо друго, освен да го ударим на богоугоден софра-лайф въйпреки паяжинно-прашасалите ни джобове.

И така, в това, че дори да изкараш петела от селото, не можеш да му изкараш селенията, се убеждаваме ежедневно от всичко заобикалящо ни. Факт е, че въпреки жадуваното ни приобщаване към Европата, нечистоплътно замогналите се нашенски баш топ-простаци са носители и посланици на въпросната неизличима пейзанщина. А пък това че я демонстрират околосветски, благодарение на дебелите си портфейли, е повече от трагично!

Тънем в простотия до шия – от горе до долу и от ляво на дясно! И като че ли, колкото по-затъваме – толкова ни е по-добре. Просто умрем, простак да ни е стъпил на шията. А докато тънем в миризливото българско блато на мизерията, селските хитрецини се присмиват, иззад кепенците на фалирали банки, от недосегаемите лабиринти на съградените от тях пирамиди, зад черните стъкла на мерцедеси и беемвета от Виена, Париж, Лондон, че дори и през океана, посягайки на всичко: на влоговете ни, на морския бряг, на планините, на горите, на водите, на заводите, на избите… Та, дори и футбола искат да налапат някои доказани пейзани.

И докато интелигентите – макар и с валидни паспорти поради необятното си безпаричие ще останат паркирани на шеста глуха, разпищолилият се борбен простак се окопава по върховете, за да доиздои и последните капки благина от пресъхналото виме на България. И кръгът власт и пари, пари и власт се затваря, а за нас остава възможността да клечим край дувара с протегната за подаяние ръка. Така че ако продължаваме да интелигентничим и не закачулим въпросния петел в тендежера с кисело зеле, захлопвайки вратата на фурната, за по-дълго време, то яка ни душа, г-да сънародници, г-да нежни революционери… Явно е, че в нашата малка, но весела държава, да си простак му е майката, пък кел файда, че можеш да изкараш петела от селото, но селското от петела нивга…

Толкова за селяните, интелигенцията, богатите, бедните, петлите, виметата, пари-надоя и пр… Време е да се насочим към ивентите – така де, събитията и светското им отразяване, каквато комай ми е работата. Нито времето – променливо като българският политик, нито глобалната финансова и политическа криза, успяха да озаптят „светСКовъртежа” по света и у нас.

Стани наш фен във Facebook

Коментирай с Фейсбук

Спонсорирани публикации